Jul 15, 2020, 7:17 AM

Безгрижно детство 

  Poetry
1400 1 4
Тичам пак с филия във ръка
и камъни прескачам, сякаш бездни.
Чакат ме за лудории цялата тайфа
и у дома до късно няма да си влезем.
Ще бъда пак стражар,
а после от апашите ще мина.
Дама ще чертая върху тротоар
и ще обера съседската къпина.
Коленете ли? Целите са в рани!
Но дърветата зоват към свойте върхове.
Щом падне мрак,
ловим светулки във буркани ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??