15.07.2020 г., 7:17 ч.

Безгрижно детство 

  Поезия
1210 1 4

Тичам пак с филия във ръка

и камъни прескачам, сякаш бездни.
Чакат ме за лудории цялата тайфа
и у дома до късно няма да си влезем.

 

Ще бъда пак стражар,
а после от апашите ще мина. 
Дама ще чертая върху тротоар
и ще обера съседската къпина. 

 

Коленете ли? Целите са в рани! 
Но дърветата зоват към свойте върхове.
Щом падне мрак, 

ловим светулки във буркани 
и баба идва пак, 
насила да ме прибере. 

 

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Как пораснаха мечтите в патилата и игрите »

10 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??