Безидейно
БЕЗИДЕЙНО
Нощта се свлича... бавно, безметежно,
полепва по стените на мълчанието,
разпръсква скрита... вятърна тъга,
прегръща мълчешком... страданието.
Смълчана в теб... душата си изплаквам,
и прелъстявам, покорявам... бъднини,
загърбила... фалшивата прозрачност,
от неродени чувства... май, че ни боли.
И пак в златисто... ражда се зората,
пречистена... превърната във ден,
зад бисерна преграда е сълзата,
мигът... отново в нея прероден.
И плавно... без идея ще избягам,
и скърцащо... погребвам пак мечти,
във отражението на вчерашното утре,
душата ми е будна... но мълчи.
И от истините... дома ни изграждам,
подреждам чувствата, рисувам сетивата,
на прага на сърцето ще подклаждам,
бялата идейност... на съдбата.
© Силвия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да живее бялата идейност вечно - прегръщам те за стиховете ти
запомнящи се, мила Силви!!! -
И от истините... дома ни изграждам,
подреждам чувствата, рисувам сетивата,
на прага на сърцето ще подклаждам,
бялата идейност... на съдбата.
Чудесно е! -
Смълчана в теб... душата си изплаквам,
и прелъстявам, покорявам... бъднини,
Великолепен стих... браво! -
Много е хубаво!
подреждам чувствата, рисувам сетивата,
на прага на сърцето ще подклаждам,
бялата идейност... на съдбата. -
истинска поезия...от истини сътворена...с обич, Силви.
-
Поздравления, Силве!
-
Много хубаво!!! Поздравления, Силве!!!
-
Силве, хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а дните , празни до бездънност...
Все има някаква утеха
във тихото на дъното...
Животът е остатъка до утре ,
и сякаш във това е чудото !!!
Не вземам нищичко навътре ,
та аз съм жива , и съм хубава !