4 сент. 2008 г., 08:15

Безидейно 

  Поэзия » Любовная
661 0 9

БЕЗИДЕЙНО

Нощта се свлича... бавно, безметежно,

полепва по стените на мълчанието,

разпръсква скрита... вятърна тъга,

прегръща мълчешком... страданието.

 

Смълчана в теб... душата си изплаквам,

и прелъстявам, покорявам... бъднини,

загърбила... фалшивата прозрачност,

от неродени чувства... май, че ни боли.

 

И пак в златисто... ражда се зората,

пречистена... превърната във ден,

зад бисерна преграда е сълзата,

мигът... отново в нея прероден.

 

И плавно... без идея ще избягам,

и скърцащо... погребвам пак мечти,

във отражението на вчерашното утре,

душата ми е будна... но мълчи.

 

И от истините... дома ни изграждам,

подреждам чувствата, рисувам сетивата,

на прага на сърцето ще подклаждам,

бялата идейност... на съдбата.

© Силвия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нощта е с цвят на тъмна дреха ,
    а дните , празни до бездънност...
    Все има някаква утеха
    във тихото на дъното...
    Животът е остатъка до утре ,
    и сякаш във това е чудото !!!
    Не вземам нищичко навътре ,
    та аз съм жива , и съм хубава !
  • Да живее бялата идейност вечно - прегръщам те за стиховете ти
    запомнящи се, мила Силви!!!
  • И от истините... дома ни изграждам,
    подреждам чувствата, рисувам сетивата,
    на прага на сърцето ще подклаждам,
    бялата идейност... на съдбата.
    Чудесно е!
  • Смълчана в теб... душата си изплаквам,
    и прелъстявам, покорявам... бъднини,

    Великолепен стих... браво!
  • Много е хубаво!
    подреждам чувствата, рисувам сетивата,

    на прага на сърцето ще подклаждам,

    бялата идейност... на съдбата.
  • истинска поезия...от истини сътворена...с обич, Силви.
  • Поздравления, Силве!
  • Много хубаво!!! Поздравления, Силве!!!
  • Силве, хареса ми!
Предложения
: ??:??