Безименно

Jan 9, 2007, 12:35 PM

Poetry

1299 0 3

Седя пред листа си бял
и чакам да ме вдъхнови
умът, толкоз мисли събрал,
че не може да ги изрази.
А листа мълчи ли, мълчи,
нито думичка той не проронва.
И сърцето тъжи ли, тъжи,
отминали дни то догонва.
И бяга то - тича след тях -
след дните прекарани с тебе,
обгърнато то е от страх,
че нямаме никакво време. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безименно

Want to read more?

Random works