Безименно

9.01.2007 г., 12:35 ч.

Поезия

1255 0 3

Седя пред листа си бял
и чакам да ме вдъхнови
умът, толкоз мисли събрал,
че не може да ги изрази.
А листа мълчи ли, мълчи,
нито думичка той не проронва.
И сърцето тъжи ли, тъжи,
отминали дни то догонва.
И бяга то - тича след тях -
след дните прекарани с тебе,
обгърнато то е от страх,
че нямаме никакво време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безименно

Искате да прочетете повече?

Предложения