Jun 23, 2006, 12:06 AM
безименно
Не мога, не искам и няма
да спра да копнея за теб.
Казват, че всичко било е измама
и имал си ти вместо сърце, късче лед.
Но как да забравя звездите,
които брояхме в захлас,
вече не помня сълзите,
които проливах без глас.
Като приказка бе наща история,
но с тъжен и жалък финал.
Започнах да пиша рапсодия,
но мелодията някак си спря.
Чувах единствено стъпките
на един отминаващ период,
усещах болезнено мъката
по една остаряла любов.
да спра да копнея за теб.
Казват, че всичко било е измама
и имал си ти вместо сърце, късче лед.
Но как да забравя звездите,
които брояхме в захлас,
вече не помня сълзите,
които проливах без глас.
Като приказка бе наща история,
но с тъжен и жалък финал.
Започнах да пиша рапсодия,
но мелодията някак си спря.
Чувах единствено стъпките
на един отминаващ период,
усещах болезнено мъката
по една остаряла любов.
© Силвия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силве,един късен поздрав от мен!
-
Навя ми тъжни спомен,но...живота продължава"с друга песен,в друг епизод",нали? Поздрави!
-
Силвия, "наща" се пише така: "нашта".
-
О много е красиво
Но кога остаря любовта
Чувствено и добро . Браво .
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
