23 июн. 2006 г., 00:06

безименно 

  Поэзия
853 0 4
Не мога, не искам и няма
да спра да копнея за теб.
Казват, че всичко било е измама
и имал си ти вместо сърце, късче лед.
Но как да забравя звездите,
които брояхме в захлас,
вече не помня сълзите,
които проливах без глас.
Като приказка бе наща история,
но с тъжен и жалък финал.
Започнах да пиша рапсодия,
но мелодията някак си спря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Все права защищены

Предложения
: ??:??