unreal (Силвия)
21 36
23 июн. 2006 г., 00:06

безименно 

  Поэзия
5.0 / 1
900 0 4
Не мога, не искам и няма
да спра да копнея за теб.
Казват, че всичко било е измама
и имал си ти вместо сърце, късче лед.
Но как да забравя звездите,
които брояхме в захлас,
вече не помня сълзите,
които проливах без глас.
Като приказка бе наща история,
но с тъжен и жалък финал.
Започнах да пиша рапсодия,
но мелодията някак си спря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Все права защищены

Предложения
  • Mariq_Vergova (Мария Вергова) Защото съм жена
    Защото съм жена
  • stivi797 (Стефан Янев) Обороты - до взлетных 1999
    Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Громов (Петър Громов) Блеск
    Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • stivi797 (Стефан Янев) Дорога 1985
    Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »