Dec 3, 2020, 11:04 AM

Безкомпромисно 

  Poetry » Phylosophy
368 0 1

Празни думи като празни съдове блещукат,

чисти като херувими, без храна.

Истината за нещата се пропуква

и разбива като глинено гърне в скала.

Сигурно съм болна от надежда

и привиждам идеалното в света.

Беше време всичко да се сбъдва –

тролове в гората, падаща звезда.

Втори шанс, без втори план. Не плача.

Тайната е, който скочи пръв –

камъка да запокити в здрача –

 да очаква самосъд.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сигурно съм болна от надежда.
Random works
: ??:??