Празни думи като празни съдове блещукат,
чисти като херувими, без храна.
Истината за нещата се пропуква
и разбива като глинено гърне в скала.
Сигурно съм болна от надежда
и привиждам идеалното в света.
Беше време всичко да се сбъдва –
тролове в гората, падаща звезда.
Втори шанс, без втори план. Не плача.
Тайната е, който скочи пръв –
камъка да запокити в здрача –
да очаква самосъд.