Безкомпромисно

3 dic 2020, 11:04

Poesía » Filosófica

371 0 1

Празни думи като празни съдове блещукат,

чисти като херувими, без храна.

Истината за нещата се пропуква

и разбива като глинено гърне в скала.

Сигурно съм болна от надежда

и привиждам идеалното в света.

Беше време всичко да се сбъдва –

тролове в гората, падаща звезда.

Втори шанс, без втори план. Не плача.

Тайната е, който скочи пръв –

камъка да запокити в здрача –

да очаква самосъд.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.