Безкрай

Nov 15, 2018, 2:54 PM

Poetry » Love, Phylosophy

568 4 3

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда,
наредих до лицето лице –
любовта към живота се свежда,
като кръв към туптящо сърце.
И изглежда, това е познато
за четящия този куплет…
Редовете ми, приказно ято,
са поели по пътя. Към теб? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безкрай

Want to read more?

Random works