thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Nov 15, 2018, 2:54 PM

Безкрай 

  Poetry » Love, Phylosophy
511 4 3

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.

Залепих на върха ни надежда,
наредих до лицето лице –
любовта към живота се свежда,
като кръв към туптящо сърце.

И изглежда, това е познато
за четящия този куплет…
Редовете ми, приказно ято,
са поели по пътя. Към теб?

Не отивам в очите на дните,
а те търся в небесния вис…
Той, животът, ще бие в гърдите,
и в прощалните думи на лист.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??