thedac (Димитър Драганов)
873 1129
15 nov 2018, 14:54

Безкрай 

  Poesía » De amor, Filosófica
513 4 3

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.

Залепих на върха ни надежда,
наредих до лицето лице –
любовта към живота се свежда,
като кръв към туптящо сърце.

И изглежда, това е познато
за четящия този куплет…
Редовете ми, приказно ято,
са поели по пътя. Към теб?

Не отивам в очите на дните,
а те търся в небесния вис…
Той, животът, ще бие в гърдите,
и в прощалните думи на лист.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??