Безкрайна самота

Feb 28, 2012, 12:04 PM

Poetry » Love

469 0 3

Ноември също си отиде.
Постъпи като теб.
Самотен, яростен, обиден
в душата с цял вертеп
измамни, голи, похотливи
вини и страхове.
Над чувствата – безплодни ниви –
вилнеят ветрове
и черни облаци намятат
зловещо сив саван.
Безумни литват по Земята
словата ти. От срам ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безкрайна самота

Want to read more?

Random works