Безкрайна самота
Ноември също си отиде.
Постъпи като теб.
Самотен, яростен, обиден
в душата с цял вертеп
измамни, голи, похотливи
вини и страхове.
Над чувствата – безплодни ниви –
вилнеят ветрове
и черни облаци намятат
зловещо сив саван.
Безумни литват по Земята
словата ти. От срам
дори Луната нощем плаче
с рубинени сълзù.
А Любовта като сираче
прокудена пълзи
и бавно, бавно се стопява
последният въпрос
в прегръдките на бясна лава.
От тебе – нито кост,
ни вест, ни някаква утеха.
Пропадна без следа.
Ненужна като тясна дреха,
безмислено следя
как постепено в мен покълва
вселенска пустота
и всеки атом се изпълва
с безкрайна самота.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красива образност!
-
Стихотворение-сълза с чувството си за съжаление и стихотворение-протест с усещането на болка от загубата. И същевременно стихотворение-вик за помощ в разлюлян без опорните си точки свят. Многопластовост, която впечатлява, и овладяна сила на внушенията в един издържан метрически стих с хубава римна постройка. Поздравявам и желая бъдещи успехи!
-
Страхотно е!И аз съм в такава дупка и не се раждат даже стихове!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
