Безкрайна самота

28 feb 2012, 12:04

Poesía » De amor

467 0 3

Ноември също си отиде.
Постъпи като теб.
Самотен, яростен, обиден
в душата с цял вертеп
измамни, голи, похотливи
вини и страхове.
Над чувствата – безплодни ниви –
вилнеят ветрове
и черни облаци намятат
зловещо сив саван.
Безумни литват по Земята
словата ти. От срам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безкрайна самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas