Каква безмилостна игра.

Не искам вече да играя... 

Оставам пак съвсем сама. 

Без за утре да гадая... 

Любов било, а не игра. 

Тогаз не искам да обичам... 

Кой измисли тези правила? 

Не искам вече да се вричам. 

Играеш ли със мен сега? 

Не искам повече да страдам. 

Сълзите се изгубиха в нощта. 

От мъките не мога да избягам. 

И въпреки това, ти знаеш – да, 

Обичам те и няма да го крия. 

Но не мога повече да те обичам - да, 

А за теб да е една безмилостна игра...