Каква безмилостна игра.
Не искам вече да играя...
Оставам пак съвсем сама.
Без за утре да гадая...
Любов било, а не игра.
Тогаз не искам да обичам...
Кой измисли тези правила?
Не искам вече да се вричам.
Играеш ли със мен сега?
Не искам повече да страдам.
Сълзите се изгубиха в нощта.
От мъките не мога да избягам.
И въпреки това, ти знаеш – да,
Обичам те и няма да го крия.
Но не мога повече да те обичам - да,
А за теб да е една безмилостна игра...
© Елена Мирчева Всички права запазени