Безмълвен крясък

Apr 1, 2011, 10:38 PM

Poetry » Love

977 0 6

Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа,
очите му във моите проглеждат,
писалката докосва го.... и пак
започвам да те пиша. За последно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безмълвен крясък

Искате да прочетете повече?

Random works