1.04.2011 г., 22:38 ч.

Безмълвен крясък 

  Поезия » Любовна
989 0 6
Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа,
очите му във моите проглеждат,
писалката докосва го.... и пак
започвам да те пиша. За последно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Предложения
: ??:??