Не защото... всички боси сме тръгнали.
И с незрящи, изпълнени с хаос очи.
Там, където навярно животът ще свърши,
ще започнат да никнат... бодли.
Там, където... Виж, заваля!
Май видял ни е и му е мъчно.
Свойта болка не ще да споделя със нас,
първо заплака, а после... усмихна се.
А ние, безмълвно стиснали длани,
оставихме върху някаква купчина пръст
своите най-болезнени пожелания,
съпроведени с няколко стръка цветя...