27.08.2009 г., 0:46 ч.

Безмълвно... 

  Поезия
599 0 9

Не защото... всички боси сме тръгнали.

И с незрящи, изпълнени с хаос очи.

Там, където навярно животът ще свърши,

ще започнат да никнат... бодли.

 

Там, където... Виж, заваля!

Май видял ни е и му е мъчно.

Свойта болка не ще да споделя със нас,

първо заплака, а после... усмихна се.

 

А ние, безмълвно стиснали  длани,

оставихме върху някаква купчина пръст

своите най-болезнени пожелания,

съпроведени с няколко стръка цветя...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??