Безмълвно ме докосва тишината,
осребрена от безброй мечти без звук.
Надежда – светъл лъч във тъмнината,
тук сега завлече времето напук.
От мойта плът докосвания извират,
подкладени от немирност, че съм тук.
Бедна съм - ограби ме светът ти,
Тур посегна ми със властния си чук.
Бездушно си играе с мен небето,
позеленяло от разюздани звезди.
Следва ме, обърква в мен детето,
което чака своя изгрев от мечти. ...