Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства,
но моята сляпа надежда до днес не изстина
и пак по опасния хребет към тебе се спуска...
Кажи, че е лудост, допий тази чаша горчива,
която напълнихме двамата с гордост излишна!
Отказвам да вярвам, че тя, Любовта, не е жива,
щом пáри в ръцете писмото, което ти пиша...
Щом още на моите устни лежи отпечатък ...