8.11.2019 г., 23:36 ч.

Безмълвно* 

  Поезия » Любовна
1674 11 11
Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства,
но моята сляпа надежда до днес не изстина
и пак по опасния хребет към тебе се спуска...
Кажи, че е лудост, допий тази чаша горчива,
която напълнихме двамата с гордост излишна!
Отказвам да вярвам, че тя, Любовта, не е жива,
щом пáри в ръцете писмото, което ти пиша...
Щом още на моите устни лежи отпечатък ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Предложения
: ??:??