Nov 2, 2008, 9:19 AM

Безмълвно 

  Poetry » Phylosophy
1036 0 3
Денят си отива,
а ти си красива,
сякаш родена от морски вълни.
Да тръгна желая
да търся рая,
но шепнеш ми ти: "Остани."
Тихо се боря
и що да сторя -
нямам аз чудо-ръце?
До теб ще остана
и ще те браня -
вземи само мойто сърце.

      *        *        *
Нощта е изгряла,
а ти си цяла
обляна в солени сълзи.
Доброто не чува,
а злото пирува,
нагънало наш'те души.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??