Безмълвно

2 нояб. 2008 г., 09:19

Поэзия » Философская

1017 0 3

Денят си отива,
а ти си красива,
сякаш родена от морски вълни.
Да тръгна желая
да търся рая,
но шепнеш ми ти: "Остани."
Тихо се боря
и що да сторя -
нямам аз чудо-ръце?
До теб ще остана
и ще те браня -
вземи само мойто сърце.

* * *
Нощта е изгряла,
а ти си цяла
обляна в солени сълзи.
Доброто не чува,
а злото пирува,
нагънало наш'те души.

Безмълвно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения