Jul 6, 2008, 10:41 PM

Безплътна 

  Poetry » Love
531 0 2

 

Понякога искам да съм безплътна -

като дим, като пара...

Да бъда облак и глътка въздух,

от която всяка твоя клетка да се нуждае.

 

Да те накарам да ме погълнеш

и отвътре да те опозная.

Всяка твоя мисъл да прегърна

още преди от ума ти да е излязла.

 

Да разнищя докрай всяка тайна,

на всеки въпрос да си отговоря.

Не ме вини, че съм крайна,

щом за истината очи ще отворя.

 

Не ми казвай, че истината е ненужна

и болката не ще ни направи по-малко лоши.

На мен всяка лъжа ми е чужда,

пък макар и в облаците тя да ме носи.

© Галина Матева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??