gmateva (Галина Матева)
80 72
6.07.2008 г., 22:41 ч.

Безплътна 

  Поезия » Любовна
532 0 2

 

Понякога искам да съм безплътна -

като дим, като пара...

Да бъда облак и глътка въздух,

от която всяка твоя клетка да се нуждае.

 

Да те накарам да ме погълнеш

и отвътре да те опозная.

Всяка твоя мисъл да прегърна

още преди от ума ти да е излязла.

 

Да разнищя докрай всяка тайна,

на всеки въпрос да си отговоря.

Не ме вини, че съм крайна,

щом за истината очи ще отворя.

 

Не ми казвай, че истината е ненужна

и болката не ще ни направи по-малко лоши.

На мен всяка лъжа ми е чужда,

пък макар и в облаците тя да ме носи.

© Галина Матева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??