Понякога душата ми диктува,
понякога сърцето само си приказва
и без да ме пита нарежда -
гняв, любов, доброта, усмивка
и в един момент всичко избива в сълзи.
И силната аз се оказвам -
най-слаба, най-крехка в света около мен.
И като есенно листо,
изсъхнало, защото времето му е дошло,
политвам бавно от бурята във моето сърце.
Бавно, неусетно даже се издигам все по-горе,
като вихрушка в мрачен октомврийски ден. ...