Nemirnica (Гергана С)
11 82
19 дек. 2007 г., 06:29

Безпомощност 

  Поэзия » Другая
1019 0 2

Понякога душата ми диктува,

понякога сърцето само си приказва

и без да ме пита нарежда -

гняв, любов, доброта, усмивка

и в един момент всичко избива в сълзи.

И силната аз се оказвам -

най-слаба, най-крехка в света около мен.

И като есенно листо,

изсъхнало, защото времето му е дошло,

политвам бавно от бурята във моето сърце.

Бавно, неусетно даже се издигам все по-горе,

като вихрушка в мрачен октомврийски ден.

И забравям всичко, себе си забравям,

погълната от бурята възникнала във мен.

А после бавно и полека,

като догаряш огън в непрогледен мрак

насред поляна,

всичко някак в мене спира

и все едно не беше буря, огън, дъжд и вятър,

а лек полъх на непознато чувство или страх от самота. 

© Гергана С Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрен стих, поздрав!
  • Не се страхувай от самотата,за да те подуши и избяга...Поздрав за стиха.Пиши още ...Имаш талант...
Предложения
: ??:??