Apr 16, 2011, 9:51 PM

Безпосочно 

  Poetry » Other
843 0 2

И поезията със тебе си отива 

от мига, когато не понечих да те спра.

Реалността остава все тъй сива,

безръка, безнадеждна и сама...


А аз се рея там в небитието

като откраднат лист от вятъра така,

че даже ураган не би ме спрял и ето -

завихрям се във сънища, ела...


за кратко само разкажи ми 

да се радвам ли сега за теб,

или да плача пак във рими,

събирайки ги в нов куплет.


Да изплета ли с косите си въже,

по което да се покатериш, без да питаш,

или с килимче планините ще прелиташ,

докато тя не разбере.


И пак ли със съдбата ще играеш покер,

залагайки ме за пореден път...

Губиш ме, оставаш без посока 

и хоп на онзи кръстопът.

...


А поезията със тебе си отива

от мига, когато не понечих да те спра.

И реалността не ще е пак красива,

дори когато дойде пролетта...


















© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поезията не си отива! За жалост тя се ражда с болката...
    Много силен стих, а за финала ти просто нямам думи!
  • Не пускай поезията да си отиде!
Random works
: ??:??