Този път е с осанка на мъж
с грубовати ръце на бездомен
извървял всеки зов наведнъж
ниже нещо на прага до спомен...
той е залез в следобеден сън
сгънат плик под дюшека за после
извървял синевата почти
той отдавна ме кани на гости...
и несвикнал да тръгвам в зори
все заключва в ръцете ми есен –
да окапвам когато боли
изтъняла по струните в песен... ...