beti
421 4580
19 февр. 2015 г., 12:44

Безпръстно 

  Поэзия
570 0 9

 

Този път е с осанка на мъж

с грубовати ръце на бездомен
извървял всеки зов наведнъж

ниже нещо на прага до спомен...

 

той е залез в следобеден сън
сгънат плик под дюшека за после
извървял синевата почти
той отдавна ме кани на гости...

и несвикнал да тръгвам в зори
все заключва в ръцете ми есен –
да окапвам когато боли
изтъняла по струните в песен...

Той е всички посоки към теб
и отвъд всеки навик – безпръстно

ниже в пясъка бели криле
и осанка на мъж... за да тръгна...
 

 

 

 


 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??