Oct 12, 2007, 9:16 AM

Безпътна пътека  

  Poetry
1080 0 3


Вървях по тясната пътека,
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.

Вървях аз до момента, в който
разбрах,че свършила е моята пътека.
Пресичаше я кален мост, под който
течеше мътната река на мойта съвест вехта!

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??