12.10.2007 г., 9:16 ч.

Безпътна пътека  

  Поезия
1079 0 3


Вървях по тясната пътека,
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.

Вървях аз до момента, в който
разбрах,че свършила е моята пътека.
Пресичаше я кален мост, под който
течеше мътната река на мойта съвест вехта!

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??