Питаш ме защо съм безразлична?
Защо студена съм като снега?
Сърцето си заключих, а дали го исках?
Сам виждаш - останах без душа.
Загубих се. Вървях редом с тишината.
Крещях, да може ехото да ме намери.
В буря се беше превърнал живота ми,
до кога върховете сама ще катеря?
... И нека във съня ти да не идвам -
не се наказвай със коварна самота.
Боли. Боли. Боли ме много...
А сърцето ми, проклетото - ...