8.12.2007 г., 20:14 ч.

Безразлична? 

  Поезия » Любовна
939 0 2

                      Питаш ме защо съм безразлична?

                      Защо студена съм като снега?

                      Сърцето си заключих, а дали го исках?

                      Сам виждаш - останах без душа.

 

                       Загубих се. Вървях редом с тишината.

                       Крещях, да може ехото да ме намери.

                       В буря се беше превърнал живота ми,

                       до кога върховете сама ще катеря?

 

                        ... И нека във съня ти да не идвам -

                        не се наказвай със коварна самота.

                        Боли. Боли. Боли ме много...

                        А сърцето ми, проклетото -

                                                   отказва да тупти...

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страхотно е !
  • Който изкачва върхове пада понякога.Ти си паднала и затова "сърцето отказва да тупти" и си се спънала в най-острата и болезнена скала на безразличието.Но не се отказвай,върхът е близо...Поздравления!
Предложения
: ??:??