nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Dec 30, 2016, 12:22 PM

Безшумно 

  Poetry » Other
453 1 8

Не съм неразбиваема.

И аз се чупя

на хиляди малки парчета.

Само че се научих да го правя безшумно.

И да се залепвам.

Лека-полека.

Да се събирам.

Отново да бъда 

онази, цялата – щит и закрила. 

Сега съм счупена от толкова дълго,

че трудно зараствам.

И съм се свила.

Да запазя онези частици,

отразяващи в мен светлината,

да не пропаднат в пукнатините

и ме обземе мрака.

Ти,

който виждаш в мене лъчите 

и на белезите картината цялостна,

не си тръгвай...

погледни ме в очите.

Там се вижда как съм те чакала.

 

 

27.07.2016

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??