nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
30.12.2016 г., 12:22 ч.

Безшумно 

  Поезия » Друга
470 1 7

Не съм неразбиваема.

И аз се чупя

на хиляди малки парчета.

Само че се научих да го правя безшумно.

И да се залепвам.

Лека-полека.

Да се събирам.

Отново да бъда 

онази, цялата – щит и закрила. 

Сега съм счупена от толкова дълго,

че трудно зараствам.

И съм се свила.

Да запазя онези частици,

отразяващи в мен светлината,

да не пропаднат в пукнатините

и ме обземе мрака.

Ти,

който виждаш в мене лъчите 

и на белезите картината цялостна,

не си тръгвай...

погледни ме в очите.

Там се вижда как съм те чакала.

 

 

27.07.2016

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??