Ако можех да видя, да съдя смъртта,
щях да ù кажа, че не може да иска,
не може да взима, да бъде мъстта,
която сърцето с окови притиска!
Не трябва да чака, когато я гоним,
не иска да чуе, когато скърбим.
Тя няма сърце и когато се молим,
тя знае, че утре ще бъдем на дим.
Тя е подла, лъжлива, мами и силните,
които говорят, че тя няма мощ.
И нека признаем, че ний сме безсилните,
и нека сме слънце, преди да е нощ!