12.10.2012 г., 9:42 ч.

Безсилни... 

  Поезия » Друга
676 0 2

Ако можех да видя, да съдя смъртта,
щях да ù кажа, че не може да иска,
не може да взима, да бъде мъстта,
която сърцето с окови притиска!

Не трябва да чака, когато я гоним,
не иска да чуе, когато скърбим.
Тя няма сърце и когато се молим,
тя знае, че утре ще бъдем на дим.

Тя е подла, лъжлива, мами и силните,
които говорят, че тя няма мощ.
И нека признаем, че ний сме безсилните,
и нека сме слънце, преди да е нощ!

© Александрина Крушкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??