Безсмислие

Sep 10, 2014, 3:19 PM

Poetry » Phylosophy

651 0 2

Пътувам, страдам и милея,
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич,
без изкрица топлина,
на път самотен роб съм,
път на вечната тъга.
И без да зная, без да мога,
без да виждам лъч надежда,
продължавам аз напред да ходя,
макар без смисъл да изглежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безсмислие

Want to read more?

Random works