Пътувам, страдам и милея,
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич,
без изкрица топлина,
на път самотен роб съм,
път на вечната тъга.
И без да зная, без да мога,
без да виждам лъч надежда,
продължавам аз напред да ходя,
макар без смисъл да изглежда.
© Димитър Кожухаров Всички права запазени