Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа.
Нелечимите язви на живота проклет
сърцето прояждат и то бавно изгнива,
мъчи се и страда, мрази и обича,
и в безсмислието душа си повлича.
Цял живот да търси и да иска,
щастието вечно да намери и приветства,
но не можеш намериш туй, що не съществува ...