Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа.
Нелечимите язви на живота проклет
сърцето прояждат и то бавно изгнива,
мъчи се и страда, мрази и обича,
и в безсмислието душа си повлича.
Цял живот да търси и да иска,
щастието вечно да намери и приветства,
но не можеш намериш туй, що не съществува
и бавно надеждата от отчаяние се измества.
Тича, гони и дори пълзи
към светлите мечтани висини,
там, където сърце ще е щастливо
и всичко ще е цветно, топло, мило.
Ала животът коварно го спъва
и то пада долу, в калта,
черна сянка света му изпълва
и сърцето безщастно приема смъртта.
21.12.2014г. София
Кристиан Дочев
© Кристиан Дочев Все права защищены