Sep 29, 2020, 5:47 PM

Безсмъртен 

  Poetry » Phylosophy, Authors song, Other
543 0 0

Как да го опиша с думи...
Изливаща се тъмнина и сянка зад слънце,
Заслепяващ мрак крепящ се на надежда
Всеки недостоен е да бъде близък
Страхът убива чувството накрая

 

Мечтите мои и само мои
На тях цена няма
Със затворени очи се пазят
Стискам здраво и не давам на друг
Душата ми стои дълеч от техните кървави лапи...

 

Погледни изминалия път назад
Преживей емоцията дълбоко
Страданието е неизбежно
И от него ще умреш
Необходимо е за да прозреш

 

Мечтите мои и само мои
На тях цена няма
Със затворени очи се пазят
Надеждата бледнее, а клепачите отпускат
Разяждащата есен носи краят

 

Отвори си очите
Отвори ги широко и виж
Момент на прозрение
Изгубената неяснота стои в твоите ръце
Не слънцето, а неговата сянка ме спаси

© Antoni Stanev All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??