Как да го опиша с думи...
Изливаща се тъмнина и сянка зад слънце,
Заслепяващ мрак крепящ се на надежда
Всеки недостоен е да бъде близък
Страхът убива чувството накрая

Мечтите мои и само мои
На тях цена няма
Със затворени очи се пазят
Стискам здраво и не давам на друг
Душата ми стои дълеч от техните кървави лапи...

Погледни изминалия път назад
Преживей емоцията дълбоко
Страданието е неизбежно
И от него ще умреш
Необходимо е за да прозреш

Мечтите мои и само мои
На тях цена няма
Със затворени очи се пазят
Надеждата бледнее, а клепачите отпускат
Разяждащата есен носи краят

Отвори си очите
Отвори ги широко и виж
Момент на прозрение
Изгубената неяснота стои в твоите ръце
Не слънцето, а неговата сянка ме спаси