juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
Feb 13, 2008, 9:45 AM

Безсмъртие 

  Poetry
5.0 / 2
588 0 4
Аз посях се и после разцъфнах,
а земята по мен беше черна,
сътворена от кал и потъпкана
от минаващи тука неверници.
Аз помолих за дъжд и изсипа
върху мене небето душата си,
и изплаках се, и се пречистих,
и зарових лъжите под истини.
Аз разцъфнах и после откъснах се
от оковите, дето ме мъчеха,
и безпочвена, лека и рееща,
се понесох към свойто безсмъртие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Random works
  • Петра (Петя Цонева) Дори да няма врата
    Дори да няма врата
  • SoulBansha (F. G. R.) Locked
    And now I sitting on the rock, while watch the cyan sea; and asking where my hope had lost, where lo...
  • Odir (Peter Wolf) Blednica XX.IV.2020
    A choir of whispers around - Last requiem for fallen star; Another cenotaph to haunt When all the li...
  • streptococcus (Таня Гулериа) Love
    Love is like a battle trial: A wind that's playing with the skirts. Sometimes it meets denial And it...

More works »