13 feb 2008, 9:45

Безсмъртие 

  Poesía
591 0 4
Аз посях се и после разцъфнах,
а земята по мен беше черна,
сътворена от кал и потъпкана
от минаващи тука неверници.
Аз помолих за дъжд и изсипа
върху мене небето душата си,
и изплаках се, и се пречистих,
и зарових лъжите под истини.
Аз разцъфнах и после откъснах се
от оковите, дето ме мъчеха,
и безпочвена, лека и рееща,
се понесох към свойто безсмъртие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??