Беззвучно неми гарваните грачат,
а глутниците нощем само вият.
Беззъби, думите след тях подскачат,
безсилни немощта им да изтрият.
Но даже вкупом, пръстите им сухи
не съумяват слънцето да скрият.
Сърцата все кънтят - от злоба кухи.
Лицата си с двуличието мият.
И от високото на низостта им
с аршина си не могат да ни мерят.
Повърхностна, прозира завистта им.
В студеният си храм сами треперят. ...