3 июл. 2007 г., 00:03

Безстрастни размисли 

  Поэзия
932 0 19
Беззвучно неми гарваните грачат,
а глутниците нощем само вият.
Беззъби, думите след тях подскачат,
безсилни немощта им да изтрият.
Но даже вкупом, пръстите им сухи
не съумяват слънцето да скрият.
Сърцата все кънтят - от злоба кухи.
Лицата си с двуличието мият.
И от високото на низостта им
с аршина си не могат да ни мерят.
Повърхностна, прозира завистта им.
В студеният си храм сами треперят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Все права защищены

Предложения
: ??:??